Милорад Павич е сръбски поет, писател и драматург, доктор по литература от Загребския университет, специалист по сръбска литература от XVII-XIX век и преподавател. Освен другото е преводач на Байрон и Пушкин, член на Сръбската академия за наука и изкуство и на Европейското дружество за култура, не е партиен и е номиниран нееднократно за Нобеловата награда за литература. През февруари 2006-а, Павич беше удостоен и със званието доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Негова съпруга е писателката и литературна критичка Ясмина Михайлович, с която живеят в родния му Белград. Работите на Павич са преведени на над 80 езика по цял свят, като най-прочутата и най-коментирана творба и досега остава първият му роман „Хазарски речник“ (1984). Милорад Павич почина от инфаркт на 30 ноември 2009 г. в Белград на 80-годишна възраст.
Това е нетрадиционна книга, в която, колкото и пъти да я разгърнеш, ще откриеш нови пластове и послания. А и би могъл да я четеш не непременно от начало до край, да „сърфираш“ чрез символните препратки и да си проправиш собствена пътека в този магичен текст. Като не забравиш да надзърнеш в екземпляра за другия пол…
На основата на действително събитие – приемането на юдаизма от хазарите през VIII век, Павич изгражда художествена мистификация със средновековен привкус, ерудирана смесица от история, измислица, легенди и мистика, същинска енциклопедия на духа, един от ключовете към която дава самият той в интервю от 1990 г.: „Хазарски речник“ може да се възприема като „метафора на всеки малък народ, чиято съдба се определя от борбата между висши сили. Малкият народ винаги е под угрозата на чужди нему идеологии“.
По повод на мъжкия и женския екземпляр, писателят подчертава: „Често са ме питали в какво се изразява разликата между мъжкия и женския екземпляр. Работата е там, че мъжът усеща света извън себе си, а жената носи вселената вътре в себе си. […] Иначе казано, това е образ на разпада на времето, което се дели на колективно мъжко и индивидуално женско време“.
Г.Гуслия про Эдуард Тен
01 06
Полное собрание современных российских штампов. Попаданец ГГ - конечно же ветеран спецназа, конечно же владеет любым холодным оружием так, что опытнейшие бойцы падают на пятой секунде боя, конечно же стреляет из карамультука ………
Олег Макаров. про Адвокат
29 05
Адвокат вольного города
Забавно: первая книга прямо совсем неплохо, а вторая - как будто левой задней ногой написано.
третью не стал уже читать
APN1968 про Три сапога - пара
28 05
Мне понравились первые две книги. Местами есть юмор, сюжет пока интересный. Буду читать дальше.
дядя_Андрей про Над Кубанью
28 05
Увы, но у автора нет мастерства Алексея Толстого, эпичности Михаила Шолохова, поэтики Андрея Губина, очарования Виктора Лихоносова и бесшабашности Артёма Весёлого. Как жаль.
mikebb про Лимонов: Москва майская (Современная проза)
28 05
Офигеть! Если не знать год написания, то это про сегодняшнюю ситуацию и споры прям из соцсетей. Как это ему удалось угадать или Эдуард уже тогда был свободным человеком и видел всю зашоренность левых и правых!? Оценка: отлично!
Igrina про Андрей Асковд (Чётокакто)
27 05
Я начала читать и прибежала, чтобы добавить тексту.
Это ГЕНИАЛЬНО, давно так не смеялась!
Спасибо!
Оценка: ОТЛИЧНО