Милорад Павич е сръбски поет, писател и драматург, доктор по литература от Загребския университет, специалист по сръбска литература от XVII-XIX век и преподавател. Освен другото е преводач на Байрон и Пушкин, член на Сръбската академия за наука и изкуство и на Европейското дружество за култура, не е партиен и е номиниран нееднократно за Нобеловата награда за литература. През февруари 2006-а, Павич беше удостоен и със званието доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Негова съпруга е писателката и литературна критичка Ясмина Михайлович, с която живеят в родния му Белград. Работите на Павич са преведени на над 80 езика по цял свят, като най-прочутата и най-коментирана творба и досега остава първият му роман „Хазарски речник“ (1984). Милорад Павич почина от инфаркт на 30 ноември 2009 г. в Белград на 80-годишна възраст.
Това е нетрадиционна книга, в която, колкото и пъти да я разгърнеш, ще откриеш нови пластове и послания. А и би могъл да я четеш не непременно от начало до край, да „сърфираш“ чрез символните препратки и да си проправиш собствена пътека в този магичен текст. Като не забравиш да надзърнеш в екземпляра за другия пол…
На основата на действително събитие – приемането на юдаизма от хазарите през VIII век, Павич изгражда художествена мистификация със средновековен привкус, ерудирана смесица от история, измислица, легенди и мистика, същинска енциклопедия на духа, един от ключовете към която дава самият той в интервю от 1990 г.: „Хазарски речник“ може да се възприема като „метафора на всеки малък народ, чиято съдба се определя от борбата между висши сили. Малкият народ винаги е под угрозата на чужди нему идеологии“.
По повод на мъжкия и женския екземпляр, писателят подчертава: „Често са ме питали в какво се изразява разликата между мъжкия и женския екземпляр. Работата е там, че мъжът усеща света извън себе си, а жената носи вселената вътре в себе си. […] Иначе казано, това е образ на разпада на времето, което се дели на колективно мъжко и индивидуално женско време“.
187 про А. В. Панов
03 01
Как подметил sd_kozel, Кейсинг - непосредственный участник событий, нуи профессионал разумеется, не диванный эксперд.
Кстати у автора вышла книга "Программа «Артемида»: Новый лунный обман США. Афёра 21-го века." - о очередной ………
Олег Макаров. про Столичный доктор
02 01
Хорошая серия. Мне понравилась. Я, правда, не спец по выискиванию ошибок, я просто удовольствие от чтения либо получаю, либо не получаю
vitalis про Шкляр: Залишенець [иллюстрации] [uk] (Историческая проза, Биографии и Мемуары, О войне)
01 01
Це, безумовно, шедевральний твір. І з художньої, і з історичної точки зору, і з точки зору наскільки захопливий сюжет. А те, наскільки сильно від книги бомбить в лаптєногих свинособак - чітко вказує наскільки твір ненависний силам зла. Оценка: отлично!
Дей про Потомокъ
01 01
Весьма достойно. Ко второй книге ГГ становится более... понятным, что ли. И события наконец развиваются стремительно и интересно.
Niarbagem про Пехов: Птицеед (Фэнтези, Самиздат, сетевая литература)
30 12
Классический Пехов, легко читается, интересный мир, ничего нового для тех кто знаком с творчеством, добротное фэнтези.
Буду ждать продолжения! Оценка: хорошо
Дей про Петровичева: Девушка без имени [litres] (Любовная фантастика, Попаданцы)
28 12
Не смогла читать после того, как ГГ, никого и ничего не знающая о мире, в который попала, ушла от спасшего её человека, от которого видела лишь добро, только потому, что он инквизитор. Истории о бабах-дурах и истеричках меня не привлекают. Оценка: плохо
Chernovol про Жан Саван
28 12
Не очень удачный перевод. В стихе слово "Люба" написано с большой буквы, хотя это не имя а люба, т.е. любимая.
Синявский про Вадим Абрамов
27 12
26 декабря 2024 года в Санкт-Петербурге похоронили историка Вадима Розенберга. Он был настоящим знатоком спецслужб.
Его книги издавались под псевдонимом Вадим Абрамов.