Грубо, безкомпромисно, брутално, иронично и самодоволно хилене. Това трябва да е първичната реакция на всеки средноинтелигентен индивид, след като прочете и два реда от „История на Франция“.
Фабулата е следната: комисарят седи в управлението и разказва за Франция на своя другар и колега Берюрие — „светец неоткриваем в църковния календар, но затова пък известен във всички квартални кръчми на Париж“.
Берюрие с неговите „110 килограма триумфираща плът“ е прототип на главния герой във всяка глава в романа. В частите от книгата, които разказват важни моменти от френската история, Дембо влиза в ролите на гала Берюрикс, непрокопсаника Берюроа, който измамва Жана Д’Арк, мускетаря Берюран, който опъва френската кралица и прецаква всеизвестния Д’Артанян, както и още доста комични образи.
Френските историци и общественици сигурно са си глътнали езиците, когато книгата е излязла през 1964 г. Защото в нея всичко е абсурдно, комично, смешно до гротеска. Националните герои са осмяни безпардонно, а историята на Франция — пресъздадена през крив макарон. Пардон, асперж.
Да не говорим за жените, до една „уруспии“ и „пичкоранки“, но винаги секси и уважавани (по онзи начин нали се сещате), което си е малка утеха.
Едно от ценните неща в този бурлесков исторически роман е, че насред целия низ от весело-тъжни нелепости в текста съвсем ненатрапчиво и живо са вплетени заслужаващи размисъл бележки. Многозначителни намигвания към нашето съвремие, както и критични нотки към като че ли неизправимите дефекти, нагло съпровождащи до ден-днешен социално-политическите реалности, а и самата човешка природа.
С една дума, „История на Франция“ от Сан Антонио е книга по-многоизмерна, отколкото изглежда на пръв поглед, и е предназначена за онези, които могат и да се смеят, и да мислят.
Големи реверанси за преводача и пресъздателят Теодор Михайлов, който е вкарал книгата в 21 век, правейки я още по-въздействаща.
dimaeg про Проект «Ковчег»
03 07
Люблю читать произведения автора, но это серия самая худшее издание автора.
dimaeg про Регрессор в СССР
03 07
Раздражает главный герой, чуть что сразу плакать. ГГ мой ровесник, ну не видел я таких плакс в то время и восторженные дебилизм главного героя раздражает. Пытаюсь уже 4 или 5 раз начать читать 2 том и бросаю.
дядя_Андрей про Хоттабыч
29 06
Прочитал всю, пока имеющуюся, серию. Впечатление двоякое. Примерно до "Аватара" всё шло более-менее. Да и "Аватар" вначале заинтересовал. А вот, когда началось голимое фэнтези, я уже заскучал. Да и ГГ какой-то странный. С ………
mysevra про Уланов: Плюс на минус (Детективная фантастика, Городское фэнтези)
27 06
Мне понравилось. Многие ругают авторов за незнание предмета. Какого, к чёрту, предмета? Справочника по содержанию русалок? Эта история не есть мануал рейнджера, это фольк-детектив, фэнтези и немножко мелодрама, призванная ……… Оценка: отлично!