Tози следобед Аму сънува, че се носи нагоре, че весел еднорък мъж я притиска до себе си в светлината на газена лампа. Той нямаше друга ръка, с която да прогонва сенките по пода около него.
Сенки, които само той виждаше.
Коремните мускули се издигаха под кожата му като квадратчетата на шоколад.
Държеше я близо до себе си в светлината на газената лампа и тялото му лъщеше като излъскано с восъчна паста.
Той не можеше да прави две неща едновременно.
Ако я държеше, не можеше да я целува. Ако я целуваше, не можеше да я вижда. Ако я виждаше, не можеше да я чувства.
Ако я докоснеше, не можеше да говори с нея, ако я обичаше, не можеше да си тръгне, ако приказваше, не можеше да чува, ако се биеше, не можеше да победи.
Кой беше той, едноръкият мъж? Кой би могъл да бъде? Богът на Загубите? Богът на Дребните Неща? Богът на Настръхналата кожа и на Внезапните Усмивки? На Киселометалическите Миризми — като миризмата на стоманените перила в автобусите, и като мириса от ръцете на автобусния кондуктор, който се е държал за тях?
Арундати Рой е първият живеещ в Индия автор, отличен с наградата „Букър“ (1997) за романа си „Богът на дребните неща“, смятан за едно от най-силните заглавия в историята на престижната награда. Книгата е преведена на повече от трийсет езика и е световен бестселър.
Рой е родена през 1961 г. в Шилонг, но прекарва детството си в Керала. На 16 години заминава за Делхи, където завършва архитектура и започва да пише сценарии за киното и телевизията. „Богът на дребните неща“ е единственият й роман засега. След неговия успех Рой концентрира писателските си усилия върху болезнени политически и социални въпроси като безогледната индустриализация и ядрената политика на Индия, външната политика на САЩ, войната срещу тероризма и глобализацията.
През 2002 Арундати Рой получава наградата на фондацията „Ланан“ за културна свобода, а през 2004 наградата за мир „Сидни“ за социалната си активност и подкрепа на ненасилието. През 2005 участва в Световния трибунал за Ирак, а през 2006 е отличена с наградата на Индийската литературна академия „Сахитя“, но отказва да я приеме в знак на протест срещу политиката на индийското правителство.
Barbud про Фонд: Агитбригада 1 [СИ] (Городское фэнтези, Попаданцы, Самиздат, сетевая литература)
14 01
Написано вроде и неплохо, но анахронизмы глаз режут - тут тебе в 1927 году и дуст, и "Либертанго", и "учебник по истории КПСС". И это я только половину книги одолел. Похоже, автор (или коллектив авторов) в реалиях тех лет ……… Оценка: неплохо
dolle про Пелевин: Круть [litres] (Современная проза)
14 01
Наверное не нужно рассматривать " Трансгуманизм " как цикл.Все книги концептуально разные , вызывающие разные вопросы и эмоции у читателя.После первой книги планка была поднята слишком высоко и у многих появились завышенные ……… Оценка: отлично!
Barbud про Берг: Война (Детективная фантастика, Самиздат, сетевая литература)
12 01
По сравнению с первой частью весьма затянуто и скучно. Размышлизмы и исторические справки совершенно заполонили текст и вынуждают читать по диагонали. Степан от книги к книге становится все глупей и глупей. И кстати - "...я, ……… Оценка: хорошо
behemmoth про Круз: В центре урагана (Социальная фантастика, Самиздат, сетевая литература)
09 01
Долго думал, писать ли отзыв или aut bene aut nihil. Но тем не менее.
"Ветер над островами" был, пожалуй, самой "взрослой" серией Андрея, в которой наконец-то хоть чем то была разбавлена набившая оскомину парадигма "война ……… Оценка: плохо
Barbud про Ларин: Прощай СССР (Приключения: прочее, Самиздат, сетевая литература)
09 01
Дочитал... Да, местами смешно, читать можно. Жаль, концовка какая-то невнятная - ГГ вкупе с заклятыми братьями по сверхразуму исчез ХЗ куда, вожатую и ненормального пионера - "кровь-кишки-распидорасило", итог лагерной "Зарницы" остался непроясненным))