Тази повест е продължение на книгата „Грешката на резидента“, излязла в трето издание през 1974 година.
Читателят, който не познава „Грешката на резидента“, за да разбере събитията, които се развиват в повестта, е необходимо да знае следното:
Професионалният шпионин Михаил Тулев е прехвърлен в Съветския съюз, за да се установи там постоянно. Руснак по произход, той става резидент на един западен разузнавателен център. Чекистът Павел Синицин успява да спечели доверието му, като му се представя за крадец-рецидивист с прякор Бекас. По-късно Тулев е арестуван, а неговото място при радиосеансите с Разузнавателния център заема Павел.
В ареста Тулев разбира същността на своите заблуждения и изразява желание да изкупи вината си пред родината. В хода на операцията Разузнавателният център е принуден да отзове Тулев от Съветския съюз. В Одеса той разменя документите си с Уткин, агент на същия разузнавателен център, пристигнал с група чуждестранни туристи. Тулев се присъединява благополучно към туристическата група и отново е зад граница.
Преди да отпътува от Съветския съюз, Михаил Тулев получава шифрограма, с която Разузнавателният център нарежда на Павел-Бекас да се установи в един от големите градове. Павел наема квартира в Ярославл под името Потапов — така е записан в паспорта, с който го снабдява Разузнавателният център. Както било уговорено, веднъж в месеца той проверявал в пощата дали няма за него писмо „До поискване“.
Тулев е с конкретна задача — да открие бившия хитлерист и военнопрестъпник Хофман. Освен това той има и лична цел — да изясни истинските обстоятелства, при които е умрял неговият баща.
Тулев знае само, че баща му, старият агент на чужди разузнавания, е умрял внезапно. Според съобщенията във вестниците смъртта е настъпила в резултат на сърдечен пристъп. Според друга версия той е загинал при автомобилна катастрофа.
trampak про Дуган: Предательство истины (Публицистика, Документальная литература, Спецслужбы)
17 11
Эпиграф к этой книге должен быть: чем невероятнее ложь - тем больше люди в неё верят. Не верится , что книгу написал американец, проживший большую часть жизни в свободной стране. Ну а похвала дугина, это как несмываемое пятно фекалий. Оценка: нечитаемо
GrandTourism про Роджер Желязны
16 11
Ребята, он наше всё.
И наше всё ранние переводы, со спасённым юмором и азартом автора.
Новые переводы - за гранью добра и зла.
Анни-Мари про Борзых: Восхождение Примарха (Самиздат, сетевая литература)
15 11
В целом, достаточно интересно читается. Одно плохо: все герои разговаривают одинаково, как слегка пообтесавшиеся гопники. Вообще все. Мальчики, девочки, взрослые, молодежь, император, принцесса, министры, потусторонние сущности ……… Оценка: неплохо
Mindar про Гончаров: Голые короли. Книга 8 (Публицистика)
13 11
Предложение скачать PDF не соответствует действительности. Вы скачаете заархивированный файл ZIP. Оригинальный файл размером 6,17 МВ сжат до 5,90 МВ, поэтому чтобы читать книгу, необходимо ее разархивировать.
Sello про Мориак: Клубок змей [Le Nœud De Vipères ru] (Классическая проза)
12 11
Великая вранцузская литература. Ни прибавить, ни убавить. В аннотации понравился пассаж "68-летний старик..." Эка, как сдвигаются возрастные рамки с течением времени. Ныне, пишут, это - "золотой возраст". Оценка: отлично!
blahblahblah2024 про Пелевин: Круть [litres] (Современная проза)
11 11
Не знаю, что там триггернуло Санька, но книга отличная. То есть была бы, выйди она до 24 лютого 2022 року. А теперь на ней лежит печать некой ненужности, что ли.